Всички огньове в този огън

За книгата

„Всички огньове в този огън“, включваща осем отделни истории, е книгата, в която поетиката на Кортасар се проявява с ослепителна яснота. Читателят, който не е запознат с творчеството му до момента, може да разчете тези истории като експеримент, но поклонниците на Кортасар, запознати с предишните му сборници, ще ги възприемат като зряла, пълноценна изява на стила му, отдавна интегрирал експеримента като своя природа и същност. Чародейството, интелектуалните игри, свободното жонглиране с перспективата, разпадът на линейното време, плавното взаимно проникване на реалното и фантазното, на действителното и възможното, са структурните опори на неговата литературна вселена. Хумористичните проблясъци, нежното съчувствие към стремленията и страданията на героите, изящната лекота, с която философско-умозрителното е изведено от делничното, допълват картината на възприятията. От алегорията за човешките взаимоотношения „Южната магистрала“ до майсторската композиция „Другото небе“ Кортасар проправя нови пътища в повествованието. В това издание на книгата е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов. Хулио Кортасар (1914–1984) е сред най-значимите аржентински писатели на XX век и един от водещите представители на т.нар. латиноамерикански литературен бум. Роден е на 26 август 1914 г. в Брюксел в семейството на аржентински дипломат. Завършва педагогическо училище, след което преподава в различни градове на Аржентина. Посещава факултета по философия и литература на Буеносайреския университет. През 1951 г. се установява в Париж, където пребивава до края на живота си. Работи като преводач на свободна практика, включително за ЮНЕСКО, като сред върховите му преводачески постижения е испанското издание на събраните произведения на Едгар Алън По. Автор е на програмния роман „Игра на дама“ (1963), шедьовър на модерната литература, на някои от най-влиятелните сборници с разкази на XX век, сред които „Бестиарий“ (1951), „Тайните оръжия“ (1959), „Истории за кронопи и фами“ (1962) и „Всички огньове в този огън“ (1966), на нехудожествени текстове, драматургични произведения и поезия.